неделя, 13 септември 2009 г.

И моят ден дойде!

Ъм здравейте, отдавна не бях писала тук, сега ще се поправя..

Имах си една приятелка, с която се запознах преди доста време, която казваше, че ще бъде до мен, е да, ама не, от около месец насам вече не е до мен, отбягва ме, не се сеща за мен - тоест с две думи - оттегли се от мен! Щом така иска, така да бъде, достатъчна причина ми е и аз да се отдръпна от нея, достатъчно силна съм да преодолея такава "раздяла", не, не съм нито най-силният човек, нито най-слабият, аз просто съм човек с принципи! Днес й писах, казахме си по едно "здрасти" и това беше, нито дума повече, и разговорът приключи, каква идилия само.. Не ми пука, всъщност на мен никога не ми е пукало особено много за някого, винаги съм слагала себе си на първо място, не съм се държала мило с някого когото не харесвам само заради някоя мой "приятел", разбирате ли? Толкова ми е лесно, захвърлям всичко и минавам на следващата страница от живота си, без някаква важна причина, искам да бъда себе си, да не ме променя онзи приятел.. не искам и аз да променям, ако не ми се хареса нещо го подминавам или атакувам, да, аз нападам, избухлива съм и всичко става странно покрай мен.. дори аз не се разбрах, но няма значение. И пак продължавам напред.
След два дена започва онзи така наречен "ад", за мен не е ад, нито пък рай, дори не вярвам в съществуването на ад и рай, мамка му! Та започва учебната година, отново си оставам същата, продължавам да бъда злобна, да бъда съркастичка, да иронизирам всичко глупаво и грозно, да въведа подредения безпорядък, да бъда себе си, и най-важното за мен - да гледам на себе си като на човек, Човек, макар и странен, Човек, макар и злобен, Човек, макар и мечтател, Човек, макар и истински, видяхте ли.. казах го, не беше трудно, защо не опитате и вие?
"Защо си такава егоистка ?" ме попита един познат, "Защото искам да видя какво е да отказваш на хората , които те умоляват с малката надежда да ги разбереш …", разбирате ли, аз го знам и вие го знаете - всички сме егоисти, просто повечето не го признават и казват, че биха направили всичко за приятелите си, аз пък не бих, ще попитате защо - защото ще направя всичко за себе си!
Ето това беше от мен! Приятен ден!
Приятелю, света принадлежи на силните..

Искрено ваша Во!
Хо-Хо-Хо!