На света съм крива и светът ми е крив. И ей така в промеждутъците, когато всичко мълчи, ми е едно хубаво и спокойно, нищо общо с чрезвечайните ми настроения, за които нямам обяснения, ама никакви. Еми пак ме е изпрала съчмата, какво да се прави.
Няма как да не се похваля, че този месец, ще уча цели 13 дни.. Но някакси това изобщо не ме радва, по незнайни, безумни причини. Еми като съм ужасна приятелка така ще става. Ето ми го урока, ама кой ли те слуша.
Тежко ми е, лутам се в някакви коридори и няма излизане, изгубих се и не мога да намеря път назад, за това ще ми се наложи start again.
На мен, на теб, на света ни зелен. <3<3<3<3
