На света съм крива и светът ми е крив. И ей така в промеждутъците, когато всичко мълчи, ми е едно хубаво и спокойно, нищо общо с чрезвечайните ми настроения, за които нямам обяснения, ама никакви. Еми пак ме е изпрала съчмата, какво да се прави.
Няма как да не се похваля, че този месец, ще уча цели 13 дни.. Но някакси това изобщо не ме радва, по незнайни, безумни причини. Еми като съм ужасна приятелка така ще става. Ето ми го урока, ама кой ли те слуша.
Тежко ми е, лутам се в някакви коридори и няма излизане, изгубих се и не мога да намеря път назад, за това ще ми се наложи start again.
На мен, на теб, на света ни зелен. <3<3<3<3
понеделник, 17 май 2010 г.
понеделник, 26 април 2010 г.
ТЯ!
Реших, че и най-ценното ми човече по чин си заслужава няколкото думички от мен.
Защото, Славе, сме пичове! Защото си имаме овца и котка!
Защото си един невероятен човек, приятел, другарче в изблиците на гняв или просто няколкото успокоителни думички, които да ми оправят и деня, и седмицата, че и повече.
Защото си същия като мене шемет! Защото си имаме телепатична връзка, защото не можеш на едно място, защото като почна да се смея ти се смееш с мен без дори да знаеш защо се смея.
Защото от просто съученички, станахме първи дружки, защото пеперудата ми си стои ей тука, до мен, а пък и се надявам ти да си държиш жирафчетата и другата джаджа. ;d
Не очаквам да разберете някои неща. Това си е за мен, за нея, за нашия свят.
Защото, Славе, сме пичове! Защото си имаме овца и котка!
Защото си един невероятен човек, приятел, другарче в изблиците на гняв или просто няколкото успокоителни думички, които да ми оправят и деня, и седмицата, че и повече.
Защото си същия като мене шемет! Защото си имаме телепатична връзка, защото не можеш на едно място, защото като почна да се смея ти се смееш с мен без дори да знаеш защо се смея.
Защото от просто съученички, станахме първи дружки, защото пеперудата ми си стои ей тука, до мен, а пък и се надявам ти да си държиш жирафчетата и другата джаджа. ;d
Не очаквам да разберете някои неща. Това си е за мен, за нея, за нашия свят.
събота, 24 април 2010 г.
Мечета, овце, детски му работи...
Честита Ви Нова година! Хич пък не се шегувам, та да ми е хубава и за напред годината!
Тея дни все се каня да попиша малко в тоя дълбоко заровен блог, та най-накрая се реших (аплодисменти, моля ;d).
Ей сега тука се наговарям да ходя на концерт, не е точно моя стил, ама нещо ме човърка и ме кара да отида да ги гледам.
Офф, пак съм болна. Тъпи, вкусни, смотани, невероятни сладоледи! Толкова обичам, а те ме разболяват. Нищо де, всичко ще ми мине.. като на кученце, хаха.
Истината е че тия дни съм ЩАСТЛИВА! Обичам когато съм щастлива и когато другите са щастливи.
Откакто съм втора смяна, с Димитър сме вечния екип. Минаваме през Екото, тъпчем сладоледи (и двамата уж сме спрели сладкото, ама то това е за пред хората оправдание ;d), след това към Ивайлови, и после пред нас, Митко ми "Ами, Стеле, ай чао" по хипер якия начин (ами да, яд ме е че не мога като него). Поне горе-долу до края на годината ще ме съпровожда до нас. Тия дни ме измъчва да ходя на тенис, ама как да отида пред Лиляна да играя, като не съм хващала ракета от лятото, нали веднага ще ме победи, а аз от Лиляна не губя, или поне не искам.
Другата седмица, в неделя - 2 май, съм на Пловдив, възнамерявам да се видя с Петра, че нещо не ми се чака до.. 21, доколкото запомних. Много съм щастлива и заради този факт. Охх, ще си я нагушкам, намачкам и не знам още какво. <33>
Обичам математика, обичам Петкова, обичам оценяването й.
И с това май ми се изчерпват новините. Нищо, другия път, пак.
До нови срещи.
Тея дни все се каня да попиша малко в тоя дълбоко заровен блог, та най-накрая се реших (аплодисменти, моля ;d).
Ей сега тука се наговарям да ходя на концерт, не е точно моя стил, ама нещо ме човърка и ме кара да отида да ги гледам.
Офф, пак съм болна. Тъпи, вкусни, смотани, невероятни сладоледи! Толкова обичам, а те ме разболяват. Нищо де, всичко ще ми мине.. като на кученце, хаха.
Истината е че тия дни съм ЩАСТЛИВА! Обичам когато съм щастлива и когато другите са щастливи.
Откакто съм втора смяна, с Димитър сме вечния екип. Минаваме през Екото, тъпчем сладоледи (и двамата уж сме спрели сладкото, ама то това е за пред хората оправдание ;d), след това към Ивайлови, и после пред нас, Митко ми "Ами, Стеле, ай чао" по хипер якия начин (ами да, яд ме е че не мога като него). Поне горе-долу до края на годината ще ме съпровожда до нас. Тия дни ме измъчва да ходя на тенис, ама как да отида пред Лиляна да играя, като не съм хващала ракета от лятото, нали веднага ще ме победи, а аз от Лиляна не губя, или поне не искам.
Другата седмица, в неделя - 2 май, съм на Пловдив, възнамерявам да се видя с Петра, че нещо не ми се чака до.. 21, доколкото запомних. Много съм щастлива и заради този факт. Охх, ще си я нагушкам, намачкам и не знам още какво. <33>
Обичам математика, обичам Петкова, обичам оценяването й.
И с това май ми се изчерпват новините. Нищо, другия път, пак.
До нови срещи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)