Във вторник се разболях и оттогава не съм се вясвала на даскало, като изключим днес ;дд. Не, спокойно, не съм объркала дните от седмицата, просто бях на втория кръг на немския, стискам си палци да съм се справила, така както си мисля и пак да се ходи на национално.
Та от сряда си стоя у нас и се наливам с лекарства и разни чайове. Чувствах се като рекламно лице на хапчета, ууухуу ;дд. За радост вече съм си почти здрава. Не си бях правила тренировките и ми беше мега гадно, за сметка на това тия дни ще има двойно натоварване.
Понеже не знам какво да ви кажа друго, искам да кажа колко много страдам на Косъмчето. Два пъти гледах тоя епизод и честно ви казвам само като видех Косъма се спуквах от рев, много ми е гадно. Да, знам, че е измислен герой, ноо.. пак ми е мъчно за него. И най-смотаното е, че Марто уж тръгна да го спасява, а се движеше с 0,2 метра в час - просто беше смехотворно, не че нещо. И после Ади като му се обади и текна нова река от сълзи. Дори сега докато го пиша, си подсмърквам тихичко и усещам как някоя и друга издайническа сълза се спуска по лицето ми. Жалко, че косъмът се скъса... И да, много се зарадвах на поздрава за Крум ;ддд злобааа И вече нямам търпение за новия сезон, въпреки че не знам как ще понеса липсата на Косъма (100 про не бих жалила никой друг от героите, ако умре, колкото Косъмчето, просто Сано си ми е слабост от доста отдавна и...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар