Та какво мога да кажа за музиката, винаги е заемала най-голяма част в живота ми. Откакто се помня ми е най-доверен слуга, "път към ада" бих казала даже. Винаги музиката е била най-добрият слушател и винаги ми е помагала, всички прекрасни спомени свързвам с дадена песен, всеки човек свързвам с дадена песен, спрямо характера му. Винаги съм можела да говоря цели часове на тема музика, знам доста неща на тази тема и бих могла да заявя, че разбирам от музика и мога да разпозная качествената от некачествената музика. Интересувам се от доста неща, но всички омръзват след месец-два, а музиката си остана вечното ми хоби. Явно и такова ще си остане. Винаги съм била голям меломан, такава си и оставам. Изслушала съм де що има качествена музика, макар и да има още какво да науча, но все пак имам цяял живот за това, right? Винаги ми е било забавно когато някой ме попита защо слушам такава тежка музика, отговорът ми винаги е бил един и същ "Със сигурност не е за да се харесам на някого. Правя го, защото харесвам тежка музика, не мисля да стана част от стадото (сами знаете какво имам предвид под "стадото"). Развила съм собствена теза, с която мисля, че хората слушащи тежка музика порастват по-бързо от нормалното и се развиват по-добре.
Искрено ваша Во!
Хо-Хо-Хо!
Хо-Хо-Хо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар