Най-много се възхищавам на хора, които знаят кои са и какво искат от живота. Винаги съм се чудила на хора, които подръжават на другите, само и само, за да се харесат на околните, макар че в очите ни са толкова смешни... Мразя един човек да се крие зад свой прототип, той трябва да е себе си, а не това, което иска да е. Винаги се опитвам да се покажа в най-истинската си форма пред хората, без лъжи, грим и т.н Онзи ден си се обикалям Сливен и казвам Ви имаше толкова еднакви хора, чак почвах да си мисля, че си въобразявам, че ги виждам. Смешно, нали? Е да, ама не е смешно, плачевно е. Става ми гадно когато някой започне нещо и друг открадне идеята му като присвои заслугите, подла постъпка, нали? Така е, само дето никой не осъзнава това преди да го направи... за съжаление. Не вярвам на хората, те крият толкова неща, лоши и добри, ужасни, непоносими истини. Не вярвам в нищо, нито в Бог, нито в съдбата, вярвам само и единствено на себе си. Защо ли? Познавам себе си и няма да си изневеря, знам какво мога да направя, знам какво искам от живота, знам и коя съм.
Някои хора казват, че съм странна, е по-добре странна и себе си, отколкото еднообразна и лъжлива.
Е това беше от мен... за сега xD
Искрено ваша Во!
Хо-Хо-Хо!
Хо-Хо-Хо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар